Алжир.net

Най-старите жители по алжирските земи били берберите, племе с непоз­нат произход. Рисунки в пещерата в Ахаггар (6500-1200 г. пр. Хр.) показват хора, които яздят върху добитък и ловуват. Към 800 г. пр. Хр. финикийците основали Картаген. Древното царство на берберите било завладяно от рим­ляните през 105 г. пр. Хр. и превърнато в добре уредена римска провинция. По време на пуническите войни между Картаген и Рим, Масиниса, вожд на берберско племе, се съюзил с Рим и основал първото алжирско кралство Нумидия. Възникнали и търговски укрепени градове, защитени от номадските нападения: Тимгад, Тонен и др. През втори и трети век християнството се наложило като основна религия. Под покровителството на Рим Нумидия се развила и бързо станала важен доставчик на храни за римляните. През III в., при упадъка на римската империя, била дадена независимост на християнско­то общество, към което принадлежал и алжирецът Св. Августин. В V век ван­далите окупирали района и създали свое кралство. След един век византийс­ката армия на император Юстиниян завладяла северна Африка.

През VII век дошли нови завоеватели, арабите, и наложили ислямска­та религия. Алжир станал провинция на Омаядския халифат. През VIII век инастията на Омаядите била сменена от Абасидите и по това време алжир­ските берберски племена основали автономни ислямски кралства, най-из­вестното от които е това на Р\ стамидите в централен Алжир - Тахерт, съ­ществувало през осми и девети век. През десети век Тахерт бил завладян от Фатимидите и те наложили шиитския ислям. Между XI и XIII век бербе­рите завладели северноизточна Африка и част от Испания. Те основали гр. Тлемчен, известен с многото си джамии, ислямски училища и като цен­тър на занаятите. Върху развалините на Тлемчен се образувало кралството на саянидите. Градовете Алжир, Оран и Тенес се обявили за самостоятелни държави. Морските пристанища Аннаба и Алжир имали оживени търговс­ки връзки с европейските градове, където доставяли арабски коне, кожи, во­сък и др. Изникнали търговски спорове между християни и мюсюлмани.

За да увеличат предимствата си, арабите наели пиратите-корсари на Барбароса, които нападали християнските търговски кораби и задържали екипажите им за получаване на откупи. До XVI век страната е поделена между различни племена. В 1505-1511 г. испанците завладели част от стра­ната. Алжирците потърсили помощ от Отоманския султан, халиф на исля­ма. По нареждане на султана, братята корсари Барбароса в 1518 г. освобо­дили с флотата си Алжир от испанците. По-младият от братята, Кхаир ад Дин, бил назначен за бейлер бей, представител на султана, и Алжир станал регентство към отоманската империя. Пиратските нападения продължили. От XVII до XIX век Алжир бил нападан на няколко пъти, но безуспешно, от испанците, англичаните, холандците и французите.

За да ликвидират пиратството, в 1815 г. американците изпратили своя флота в Средиземно море, която с помощта на британската и холандска флота разбила пиратите. Турското влияние постепенно отслабнало и управ­лението на страната се поело от местен владетел. През 1827 г. французите нападнали Алжир, завладели пристанището Алжир и окупирали крайбрежи­ето, а по-късно и вътрешността на страната. Военните действия на фран­цузите били прекратени с избухването на революцията във Франция. Пле­мената, управлявани от отоманците, начело с военния водач Абд ал Кадир, оказали съпротива. Франция потушила бунтовете и завладяла земите на берберите. През 1864-1866 г. избухнали нови въстания на местното насе­ление ив 1871 г. Алжир бил изцяло в ръцете на въстаниците. След завърш­ване на войната между Франция и Германия, французите завладели отново Алжир и в 1880 г. укрепили окончателно господството си над страната. През 1899-1902 г. французите завладели Западна Сахара и Алжир останал под управлението на френски генерал-губернатор. Започнала колонизацията на Алжир от французите. В страната дошли много французи и изкупили земята от местното население. Французите, заедно с част от алжирците, за­вършили френски училища, образували елит, който слага начало на разви­тието на промишлеността и селското стопанство в Алжир. Били засадени големи площи от цитрусови дървета и започнал износът на плодове за Франция. Мюсюлманското население било подложено на много ограниче­ния. За да станат пълноправни французи, мюсюлманите трябвало да се от­кажат от исляма. Хиляди недоволни граждани емигрирали от Алжир. Това създало опозиционно движение сред алжирците срещу Франция.

След Първата световна война се появили движения за независимост, водени от Ферхат Абас, Ахмед Хаджи и др. В 1925 г. Месали Хаджи орга­низирал движението за независимост „Северноафриканска звезда", превър­нало се през 1937 г. в Алжирска народна партия. По време на Втората све­товна война Абас организирал военизирана партия за съпротива срещу французите. В 1943 г. движението на Ф. Абас поискало независимост за Ал­жир, но без успех. След войната алжирският национализъм се изострил. В 1947 г. бил свикан първият алжирски парламент с две камари, едната за французите и някои алжирци, а другата за алжирското население. Млади на­ционалисти организирали военни сблъсъци в страната. В 1954 г. алжирски националисти образували революционен комитет за единство и действие, който се превърнал в Национален фронт за освобождение, начело с Ахмед Бен Бела. Фронтът провел нападения срещу обществени сгради и военни обекти в страната. За борба срещу Фронта били доведени 400 000 войници от Франция. Мюсюлманското население продължило да се бунтува и в 1956 г. се разразила гражданска война. Въпреки военното си превъзходство, францу­зите не намерили задоволително политическо решение. Алжирците органи­зирали неуспешен преврат срещу ген. Де Гол в 1960 г. През следващата го­дина група генерали се опитали да свалят правителството в Алжир. През време на войната били убити 30 000 французи и стотици хиляди алжирци.