Алжир
В 1961 г. французите приели чрез референдум самоопределението на Алжир. В 1962 г. в гр. Евиан - Франция, било подписано споразумение между правителството и Фронта за освобождение, което предвиждало независимост на Алжир и коопериране с Франция за възстановяване на разрушенията след осемгодишните войни. В 1963 г. бил проведен референдум, в който алжирците се обявили за независимост. Водачите на Фронта за освобождение провъзгласили Алжир за социалистическа република и Фронта за единствена легална политическа партия в страната. Изникнали несъгласия, полковник Хуари Бумедиен, шеф на армията на Фронта за освобождение подкрепил Ахмед Бен Бела, един от създателите на Фронта. В 1962 г. Бен Бела бил избран за министър-председател и в 1963 г. за президент. Недоволен от неговата политика, в 1965 г. Бумедиен организирал безкръвен преврат, арестувал Бен Бела и завзел властта. Създаден бил революционен съвет от 26 членове, който поел ръководството на страната и изработил програма за развитие на промишлеността и селското стопанство. В 1976 г, Бумедиен бил избран за президент.
След смъртта му в 1978 г., като президент го наследил полковник Чадли Бенженид, който започнал да осъществява идеите на Бумедиен за пре-ориентиране на политиката и икономиката на страната. Понижаването на цените на петрола в 1980 г. довело до икономически затруднения. Избухнали негодувание и бунтове сред населението, потушени от правителствените войски. В 1989 г. конституцията била променена и била въведена многопартийна система. Образувани били много нови партии, сред които и Ислямският фронт на спасението, който в общинските избори през 1990 г. получил голямо мнозинство. След демонстрациите на ислямистите, предвидените парламентарни избори за 1991 г. били отложени, а водачите на ислямисткото движение - арестувани. В 1992 г. военните принудили Бенженид да подаде оставка, разпуснали парламента и създали Върховен държавен съвет, начело с Мохамед Будиаф. Той бил убит и за негов наследник бил избран Аби Кафи. Избухнала война между правителствените сили и ислямистите. В 1995 г. на първите многопартийни, парламентарни избори, в присъствие на международни наблюдатели, за президент бил избран Лиамим Зероуал. В 1996 г. била приета нова конституция, която забранила политическите партии на расова и езикова основа и въвела двукамарен парламент. В 1999 г. за президент бил избран Абделазис Боутефика, участник във войните за независимост и бивш външен министър. В Алжир ислямиски въоръжени групи поддържат връзка с терористичната организация „Ал Кайда" и провеждат саботажи, отвличания и други вредителски действия. Правителствените войски водят непрекъсната борба срещу ислямисткия терор.
С кораб от Гибралтар пристигаме в Оран, голям пристанищен и промишлен център в северозападен Алжир. Оран е разположен в едноименния залив и има 650 000 жители. Той е вторият по големина град в Алжир, промишлен и културен център. Седалище е на католически епископ, има университет, основан в 1965 г., и консерватория. В Оран има предприятия за производство на автомобили, хранителни продукти и текстилни изделия. Оран е важен транспортен център, има летище, търговско и пътническо пристанище, с постоянна връзка с Барселона и Марсилия. Газопровод, идващ от Хаоси Риел, стига до пристанището. Наблизо е военното пристанище Мерс ел Кебир. В околностите на града се отглеждат лозя, плодове и маслини. В стария град се намират военната крепост - Казба, „Паша джамията" с осмоъгълно минаре, джамията „Сиди ел Хуари" в мавритански стил и църквата „Св. Луис" (1831 г.). Крепостта „Шато Нюф" (1563-1701 г.) с интересна мавританска врата, някога е била седалище на губернатора, а по-късно е била заета от военните. Забележителни сгради са църквата „Сакре кьор", палатата на изящните изкуства, музеят с римски старини и др. На хълма Айдоур се намира старият испански замък „Кастило де Санта Круз".
Оран е основан в 903 г. от испански мюсюлмани. Развива се като център на транссахарската търговия. От 1509 г. до 1792 г. е бил испанско владение. В 1792 г., след като пострадал от тежко земетресение, Оран бил завладян от турците и до 1831 г. бил притежание на османските турци и седалище на турския бей. През 1940 г. в залива на Оран е бил потопен флотът на френското правителство седалище във Виши. През време на Втората световна война Оран е бил важен център на съюзническите войски.
Продължаваме пътя си по море към столицата, пристанищния град Алжир, на арабски Ал Джазаир. Градът се простира на 20 км по крайбрежието на едноименния залив на Средиземно море. Има население от 2,7 млн. жители. Градът е разделен на две части. В ниската част е модерният град, построен от французите, с широки булеварди, театри, църкви, музеи и университет. В центъра на града има голяма ботаническа градина. В Алжир са запазени следи от турското владичество през XVI век. Във високата част на града се намира живописният стар град - Казбата, с лабиринти от тесни криволичещи улички, на места широки само по метър и половина, по средата на които се стича вода. Покривите на ниските къщи се допират и човек спокойно може да се разхожда върху тях. Построената от отоманските турци крепост, сега превърната в казарма, цитаделата „Казба" е дала името на стария град. Казбата и цитаделата са обявени от ЮНЕСКО за паметници на световната култура От турско време са запазени няколко джамии: „Али Бечин" (1622 г.), „Джедид" (1660 г.) във византийски стил, „Сафир" (1534 г.), „Сиди Абдеррахман" (1611 г.) и др. На мястото на стара турска джамия е построена катедралата „Св. Филип" (1890 г.). Запазени са и няколко мавритански дворци с красиви вътрешни дворове от XVII и XIX век. В нововизантийски стил е построена църквата „Нотрдам в Африка".