Алжир.net

Народнодемократична република Алжир се намира в западната част на северна Африка и граничи: на север със Средиземно море, на изток с Тунис и Либия, на юг с Нигер, Мали и Мавритания и на запад с Мароко. Страната обхваща 2 381 741 кв. км и по територия заема 11-о място в света. Топографски Алжир може да се раздели на четири главни района. На север по дължината на средиземноморския бряг и от 80 км до 190 км навътре в страната до Атласките планини се намира районът Тел, с много долини и равнини. Само 3% от територията на страната са годни за обработване, с изтощени, бедни на хумус почви и те се намират в този район. През Тел протича р. Челиф, главната река в Алжир, която извира от Атласките планини, преминава 725 км през Алжир и се влива в Средиземно море. Вторият район е високо планинско плато, което се простира от юг към югозапад. Южно от него се намира третият район - масивът на планината Сахарски Атлас. Четвъртият район, покрит с чакъл и пясъчни дюни, обхваща част от пустинята Сахара и заема 90% от територията на Алжир. В пустинята се издига планината Ахаггар с най-високия връх в Алжир, Моунт Тахат (3003 м). Районът Тел има типичен средиземноморски климат, с топло, сухо лято (средна температура 25°С) и мека, дъждовна зима (средна температура 11°С). През лятото от пустинята духат силни горещи, сухи ветрове „Сироко", които предизвикват прашни бури понякога отнасящи пясъка до Европа. На места няма валежи в продължение на години. На юг климатът става все по-сух. За Сахара са типични големите температурни разлики през деня и нощта, сухите ветрове, пясъчните бури и голямата суша. В района Ин Салах в Сахара в периода юни-август температурите достигат 50°С, а през останалото време надхвърлят 30°С.

Алжир има богати минерални ресурси: нефт и природен газ (едни от най-големите запаси в света), фосфати, железни, цинкови и оловни руди, ба-рит и бентонит. В планините на Алжир са останали малко гори, предимно от пинии, атласки кедри и различни видове дъб, включително и корков. Високото плато е покрито със степна растителност и пасбища. Оскъдната растителност води до ограничен животински свят: 80 вида птици, 92 вида бозайници и 81 вида влечуги. Срещат се лисици, чакали, антилопи, диви котки, змии и др. В Алжир има девет национални парка, пет природни резервата и два специални ловни района.
В 2003 г. Алжир има население от 32 818 500 души. По броя на населението Алжир се нарежда на 36-о място в света. Средната гъстота на населението е 13,7 души на кв. км, но жителите са разпределени неравноме: но в страната, 90% от населението е събрано в крайбрежния район.

Средната продължителност на живота е 70,5 години. Алжир е млада страна, населението под 15 години е 48%, а над 65 години - 5,7%. Средната продължителност на живота е 69,1 година за мъжете и 72 години за жените. Един лекар обслужва 1271 души. Градското население е 58%. Главните градове са столицата Алжир - 2,7 млн. жители; Оран, търговски центъг 655 852 жители; Константин, селскостопански център - 462 187 жител Батна - 242 514 жители, Анаба, промишлен център - 215 083 жите Скикда - 152 335 жители, център на петролната промишленост, и др. Страната е разделена на 48 области. Много алжирци живеят в чужбина, в: Франция има над 1 млн. алжирци. Официалният език в страната е арабски и се говори от 83% от населението, останалата част говори на различни берберски диалекти. Образованите алжирци говорят френски. Официална религия е ислямът. Началното образование е безплатно и задължително децата от 6 до 16 години. Грамотни са 70% от населението. В 2000 г. начините училища имат 4,7 млн. ученици, средните - 3 млн. ученици, и висшите - 300 000 студенти. След обявяване на независимостта на страната, в Алжир са основани 7 нови университета и 20 специализирани колежа.

Алжир е една от богатите нации в Африка. Икономиката на страната се гради върху нефта и износът на нефт осигурява главните приходи страната. Алжир е на трето място в Африка по добив на нефт, след Лис и Нигерия, и на 15-о място в света. Главните находища на нефт са в: Хас. Месоуд, на 500 км южно от Константин, Царцатине, до либийската граница, където е открито първото находище на нефт в Африка, и Хасси Рме. 500 км южно от Алжир. Голямо значение за транспорта на природен газ ИУ. откритият през 1982 г. тръбопровод от Хасси Рмел, през Тунис до Сицилк (1070 км), по който годишно се транспортират 16 милиарда куб. м газ до За падна Европа. Започнало е строителството на втори газопровод през Мароко и Гибралтар до Испания, но е спряно поради нападенията на ислямските екстремисти. Спадането на цените на нефта е довело до намаляване на дохода на глава от населението от 2360 $ през 1988 г. на 1770 $ в 2001 г. и на 1720 $ в 2003 г. Националният доход се образува 10% от селското стопанство, 53% от промишлеността и 37% от сектора на обслужването (търговия, банки и др.). Безработни са 26% от населението. През 2001 г. са добити 555 млн. барела нефт и 80 млрд. куб. м природен газ. Добиват се фосфати, железни руди, въглища и др. Произвеждат се машини, химикали, текстил, автомобили, хранителни продукти и др. Стоманодобивът е концентриран в Лннаба. Частните предприятия и занаятчии се занимават главно с тъкане на килими и производството на месингови и кожени изделия. Разходът на електроенергия на глава от населението е 721 квтч годишно. За разлика от Мароко и Тунис, туризмът играе малка роля в икономиката на Алжир. Страната се е посещавала годишно от 901 000 туристи, но след обявяване на извънредно положение в 1992 г. туризмът е замрял напълно и сега бавно се съживява.

Основните ресурси на страната са: нефт - 59,3 млн. т; железна руда -1,6 млн. т, цитрусови плодове - 294 х. тона; плодове (грозде, фурми, маслини) - 1,4 млн. т; вино - 500 х. хектолитра; зърнени храни (пшеница и ечемик) - 2,6 млн. т. тютюн и др. Селското стопанство има намаляващо, но все още важно значение за алжирската икономика. След обявяване на независимостта в 1962 г., земите в Алжир остават под контрол на държавата и в 1970 г. са разпределени между социалистическите кооперативи. Производството на храни било недостатъчно и Алжир внасял 75% от необходимите му храни. Това наложило приватизиране на земите. На 1000 души от населението се падат 241,4 ха обработваема земя. Алжир притежава 19,3 млн. овце, 3,5 млн. кози, 1,7 млн. глави едър добитък и има 105 943 т улов на риба (сардини, туна, стриди и др.). Работната сила на Алжир в 2001 г. е била 11 млн. души, от които 43% са заети в областта на обслужването, 31% - в промишлеността, и 26% - в селското стопанство. Алжирският износ включва нефт, природен газ, железни руди, въглища, фосфати, вино, плодове, корк и др. Износът е предимно за Италия, Испания, Франция, САЩ, Бразилия и др. и в 2002 г. възлиза на 18,4 млрд. $. Вносът на Алжир е от машини, транспортни средства, текстил, захар, зърнени храни и дфи през 2002 г е 11,8 млрд. $, предимно от Франция, Италия, САЩ, Япония и др. Търговският баланс е положителен, износът надвишава вноса. Алжир е един от най-големите консуматори на кафе (3,5 кг) и пшеница (189,3 кг) на глава от населението. Алжирският динар, разделен на 100 сентима, е главната парична единица в страната (1 щатски долар = 71,45 алж. динара).

Според конституцията от 1976 г., Алжир е социалистическа република с една легитимна политическа партия - Националният фронт за освобождение. Промените на конституцията от 1989 г. дават възможност в управлението на страната да участват и други партии. След като станало ясно, че изборите в 1992 г. се печелят от Ислямския фронт на спасението, те били анулирани, националното събрание било разпуснато и Алжир се управлявал от Държавен съвет до 1994 г.

Съгласно последните поправки на конституцията, Алжир се управлява от президент, избран с петгодишен мандат. Президентът назначава министър-председателя. Алжир има двукамарен парламент: национален съвет от 144 членове, една трета от които се назначава от президента и две трети се избират от общинските съвети, и народно събрание от 380 членове, избрани от народа с 6-годишен мандат. От 1999 г. държавен глава е Абделазис Бутефика. Партиите, участващи в парламента, са Националният фронт за освобождение (управляващата партия с 389 депутати), Националнодемократичната партия, Движението за национални реформи, Социалдемократическата партия и др.

Военните сили на Алжир се състоят от 142 000 души: армия от 120 000 души, флота от 12 000 души и въздушни войски от 10 000 души. Страната има флот с водоизместимост 963 940 б. р. т. Военната повинност е 18 месеца.
Административно сградата е разделена на 48 области. Най-големите области по територия са: Таменгес ( 570 000 кв. км), Адрар (422 500 кв. км), Варгела (280 000 кв. км), Тиндуф (153 000 кв. км) и др., а по броя на населението: Алжир (1,8 млн. жители), Стиф (997 х. жители), Тизи Узу (932 х. жители), Оран (917 х. жители), Батна (757 х. жители), Булайда (744 х. жители), Беджая (698 х. жители), Лембия (651 х. жители), Бумердес (647 х. жители), Константин (622 х. жители) и други. В Алжир има 28 области с население над 500 000 души.